Боксер

Боксерът е средна до голяма порода с мускулесто телосложение, изразително лице и безкрайна енергия. Той е „вечното кученце" — запазва игривия си, почти клоунски характер до дълбока старост. Боксерите са изключително добри с деца — търпеливи, защитни и невероятно игриви. Те са естествени защитници на семейството, но без излишна агресия. Породата е известна с „боксерския танц" — уникалното движение с предните лапи, от което идва и името. Боксерът е социален и не понася самотата добре. Той е подходящ за активни семейства с деца, които могат да му осигурят достатъчно движение и внимание. Не е подходящ за горещ климат поради късата муцуна.

Боксерът произхожда от Германия, където е създаден в края на 19 век чрез кръстосване на булленбайсер (вече изчезнала порода, използвана за лов на дивеч) с английски булдог. Булленбайсерите са били мощни кучета, използвани от германската аристокрация за лов на диви прасета, мечки и елени. С времето нуждата от ловни кучета намалява и породата е адаптирана към пазене и компания. Първият боксер клуб е основан в Мюнхен през 1895 г. През Първата и Втората световна война боксерите служат като куриери и стражеви кучета. Признат от AKC през 1904 г. Днес е в топ 15 на най-популярните породи в САЩ.

Боксерът изисква 60–90 минути енергична активност дневно — бягане, игра и аджилити. Породата е много енергична до 3–4 годишна възраст, след което леко се успокоява, но остава активна. Козината е къса и гладка — минимална поддръжка, четкане веднъж седмично. Линее умерено. Къпане — на 6–8 седмици. Гънките на лицето трябва да се почистват редовно. Хранене: 2 хранения дневно с висококачествена храна за активни породи. Боксерите са склонни към подуване на стомаха (GDV) — хранете ги на малки порции и избягвайте физическа активност час след хранене. Здравословни рискове: сърдечни заболявания (аортна стеноза, ARVC), рак (боксерите са сред най-засегнатите породи — лимфом и мастоцитом), дисплазия на тазобедрената става и алергии. Годишните кардиологични прегледи са силно препоръчителни.