Йоркширски Териер: Пълно ръководство за породата​​​​​

Йоркширският териер е малка британска порода с тегло 2–3 кг и дълга копринена козина — идеална за отглеждане в апартамент. Живее 13–16 години, притежава силен характер и е сред 10-те най-популярни породи в света. Според Клуба на йоркширски терериерите в Америка (YTCA), породата последователно е сред 10-те най-популярни кучета в Северна Америка.

История и произход на йоркширския териер

Йоркширският териер е разработен в Йоркшир, Англия, около 1870 г. от работнически семейства в текстилните фабрики на Брадфорд и Лийдс, Западен Йоркшир. Хъдърсфийлд Бен (1865–1871), собственост на г-жа Мери Фостър от Брадфорд, е признат за основоположника на съвременния стандарт на породата. Първото официално регистриране е направено от Английския кенел клуб (The Kennel Club) в Лондон, Великобритания, през 1874 г. Днес Международната кинологична федерация (FCI) класифицира породата в Група 3 — Терери, под номер 86, с произход Великобритания.

Породата бързо придобива популярност сред английската аристокрация в края на XIX в. Малкото тяло и луксозната копринена козина я превръщат от работно куче в любимец на светските салони. Въпреки декоративния образ, йоркширският териер запазва изцяло силния терерски характер - смело, любопитно и упорито куче с голяма личност. През 1878 г. породата е показана за първи път на Уестминстърското изложение в Ню Йорк, което бележи началото на международната й популярност. Днес йоркширският териер е сред 10-те най-популярни породи в света и е особено обичан в Европа и Северна Америка.

Физически характеристики на йоркширски териер

Йоркширският териер е малко куче с компактна телосложба и тежи между 2.5 и 3.5 кг при ръст 18-23 см. Козината е дълга, права, копринена и блестяща - златисто-кафява по тялото и тъмносиня по гърба. Ушите са изправени, триъгълни, покрити с гъста козина. Очите са тъмни и изразителни. Въпреки миниатюрния размер, йоркширският териер притежава мускулеста, пропорционална фигура, типична за терерите.

Щенетата се раждат черно-кафяви и постепенно придобиват характерния сребристо-син и златист цвят с узряването. Пълният цвят се развива едва на 2-3 годишна възраст. Носът е черен, зъбите трябва да се срещат в ножичен захап. Средната продължителност на живота е 13-16 години.

Характер и темперамент

• Смело и уверено - не осъзнава малкия си размер
• Силно привързано към собственика - понякога прекалено зависимо
• Интелигентно и обучаемо при последователен подход
• Склонно към лай - изисква обучение за контрол от малък

Йоркширският териер е смело, любопитно и изключително привързано куче. Въпреки малкия размер, притежава силна воля и класически терерски характер - не осъзнава малкото си тяло. Привързано е към семейството и може да бъде подозрително към непознати. Лае предпазливо при непознати и е добър стражев пес. Понякога може да е своенравен, затова последователното обучение от ранна възраст е ключово.

Отглеждане и обучение на йоркширски териер

Йоркширският териер е интелигентен, но може да бъде упорит. Позитивното подкрепление с лакомства и похвали дава най-добри резултати. Обучението трябва да започне рано — от 8-та седмица. Записването в клас за кученца е силно препоръчително. Според The Kennel Club, йоркширският териер се обучава най-добре с кратки сесии и последователен подход. Социализацията с хора, деца и други животни трябва да е приоритет в ранна възраст.

Приучването към тоалет изисква търпение и постоянство - малката пикочна пикочния мехур изисква чести разходки. Установете ясен дневен режим от началото. Никога не прилагайте наказание - тревожността влошава обучението. Социализацията с деца, непознати и други животни трябва да е приоритет в ранна възраст, за да се предотврати агресия и страхово лаене.

Приучването на йоркширски териер към самостоятелност е особено важно. Оставяйте кучето само за кратки периоди от ранна възраст и постепенно удължавайте времето. Използвайте клетка като безопасно пространство - повечето кучета я приемат като собствено леговище при правилно въвеждане. Менталните упражнения като puzzle toys, търсене на лакомства и обучение на нови трикове изморяват йоркширския териер повече от физическото движение и намаляват тревожността при раздяла.

Здраве и чести заболявания

Йоркширският териер обикновено е здрава порода с продължителност на живота 13-16 години. Характерни здравословни проблеми включват луксация на пателата, трахеален колапс, дентални заболявания и хипогликемия при кученцата. Ортопедичната фондация за животни (OFA) препоръчва скрининг за очни заболявания и тест за луксация на пателата. Посещавайте ветеринар на всеки 6 месеца за профилактика. Според изследвания на Cornell University Veterinary Medicine, ранната диагностика значително подобрява прогнозата.

• Луксация на пателата - чести при малки породи, следете за куцане
• Трахеален колапс - избягвайте нашийник, ползвайте нагръдник
• Дентални проблеми - четкайте зъбите 2-3 пъти седмично
• Хипогликемия при кученцата - хранете на всеки 3-4 часа до 6 месеца

Хранене на йоркширски териер

Йоркширският териер изисква висококачествена суха храна, специално формулирана за малки породи. Дневната дажба за възрастно куче е 55-85 г, разделена на 2 порции. Кученцата до 6 месеца трябва да се хранят 3-4 пъти дневно поради риск от хипогликемия. Изберете гранули с малък размер, подходящи за малката уста. Следете теглото редовно - затлъстяването натоварва ставите и сърцето.

Избягвайте трапезна храна, шоколад, грозде, лук и изкуствени подсладители - те са токсични за кучетата. Прясна вода трябва да е достъпна по всяко време. Преминаването към нова храна правете постепенно за 7-10 дни, за да избегнете стомашни проблеми.

Козина и грижа

1. Четкайте козината ежедневно с метален гребен за предотвратяване на заплитане.
2. Къпете кучето на всеки 2–3 седмици с мек шампоан, специален за дълга козина.
3. Подстригвайте козината на всеки 6–8 седмици при професионален грумер.
4. Почиствайте ушите и подстригвайте ноктите веднъж месечно за добра хигиена.

Дългата копринена козина на йоркширския териер изисква ежедневно разресване с мека четка, за да се предотвратят заплитания. Изкъпвайте кучето веднъж на 2-3 седмици с шампоан за дълга козина. Ноктите трябва да се подрязват на всеки 3-4 седмици. Зъбите четкайте 2-3 пъти седмично - денталните проблеми са чест проблем при породата. Ушите почиствайте с мокра тампон веднъж седмично. Според Американската ветеринарна асоциация (AVMA), редовната грижа за зъбите е особено важна за малки породи — четкайте 2–3 пъти седмично.

Много собственици избират кратката "попи кройка" за по-лесна поддръжка на ежедневна база. При поддържане на пълна дълга козина посещавайте грумер на всеки 6-8 седмици. Козината около очите трябва редовно да се подрязва, за да не дразни. Характерната горна коса се завързва с панделка или скоба, за да остават очите свободни.

Специално внимание изисква козината при смяна на сезоните. Пролетта и есента са периоди на по-интензивно линеене и е нужно по-честото разресване. Характерната горна коса около очите и челото трябва да се подвързва с мека панделка или скоба - това не е само естетика, а предпазва от дразнене на очите. Избягвайте метални скоби, които чупят фините косъмчета. Редовната проверка за паразити - бълхи и кърлежи - е задължителна след всяка разходка навън.

Активност и физически нужди

Въпреки малкия размер, йоркширският териер е активно куче и се нуждае от минимум 30 минути движение дневно - 2 кратки разходки. Обича да играе на закрито и е идеален за апартаментно отглеждане. Избягвайте дълги разходки в горещо или студено - малкото тяло е уязвимо към екстремни температури. За активно разходки използвайте нагръдник вместо нашийник за защита на трахеята. Разгледайте и нашите ръководства за: голдън ретривър отглеждане, немска овчарка, лабрадор ретривър, французки булдог, сибирско хъски и ротвайлер.

Как се справя йоркширски териер в семейство с деца?

Йоркширският териер се справя добре в семейства с по-големи деца над 8 години. Малките деца може неволно да наранят кучето поради крехкото тяло. Породата е привързана и може да бъде ревнива към новодошли членове на семейството или нови домашни любимци. При правилна социализация от малко се разбира с котки и по-спокойни кучета. Живее отлично в апартамент при достатъчно внимание и умствена стимулация.

Йоркширският териер не понася да бъде сам дълго време и може да развие тревожност при раздяла, изразяваща се в прекомерно лаене, дъвчене на предмети или нечистоплътност в дома. Ако работите дълго извън дома, осигурете компания или помислете за второ куче. Породата е идеална за пенсионери, хора, работещи от вкъщи, или семейства с по-големи деца, които могат да посветят достатъчно внимание. При правилно въведение се разбира добре с котки и спокойни кучета от другата порода. Никога не оставяйте йоркширски териер да общува без надзор с много по-едри кучета - размерът му го прави уязвим при грубо боравене.

Работа и спорт с йоркширски териер

Въпреки декоративния образ, йоркширският териер исторически е работно куче за лов на плъхове. Днес активно участва в аджилити, обедиенс и ралли обедиенс. Умствената стимулация чрез игри и обучение е толкова важна, колкото физическото движение. Според Американския кенел клуб (AKC), породата е сред 10-те най-популярни в САЩ вече десетилетия наред. Участието в спортни дисциплини е отличен начин за умствена и физическа стимулация.

Често задавани въпроси за йоркширски териер

Заключение

​Йоркширският териер е очарователна порода с голям характер в малко тяло. При правилно отглеждане, редовна грижа за козината и последователно обучение ще имате верен и жизнерадостен спътник за 13-16 години. Разгледайте и нашите ръководства за останалите породи: голдън ретривър, немска овчарка, лабрадор ретривър, французки булдог, сибирско хъски, ротвайлер и пудел.​​​​​ Научете повече в нашето ръководство за обучение на йоркширски териер. Научете какво да яде в наръчника за хранене на йоркширски териер.