Към съдържанието

Обезпаразитяване на куче: вътрешно, външно и график по възраст

Обезпаразитяване на куче без догадки: кои вътрешни и външни паразити са важни, как се заразява кучето, график за кученца и възрастни според ESCCAP и кога веднага при ветеринар.

М
Мартин Иванов
6 мин. четене
Кученце лежи на одеяло на балкона, до него стои купичка с вода

Най-важното

  • Обезпаразитяването на кучето е редовна грижа през целия му живот, а не еднократно хапче за кученцето.
  • Много кученца се раждат с глисти или ги получават с млякото на майката, затова третирането започва още в първите седмици по схема на ветеринаря.
  • Европейската организация ESCCAP съветва поне четири пъти годишно, ако рискът за кучето не е известен; при по-висок риск ветеринарят може да предложи по-често.
  • Бълхите пренасят тения, затова контролът на външните паразити е част от борбата с глистите.
  • Кашлица, затруднено дишане, кървене или гърч при куче, изложено на охлюви, изискват ветеринар веднага.

Обезпаразитяване на куче означава редовна защита от вътрешни паразити (глисти в червата, белия дроб и сърцето) и от външни паразити като бълхи и кърлежи. Няма един график за всички: той зависи от възрастта, начина на живот и мястото, където живее кучето. В тази статия обясняваме как се заразява кучето, кои признаци да следите и какви интервали препоръчват европейските ветеринарни насоки. Окончателната схема и продуктът обаче винаги се избират с ветеринар.

Обезпаразитяване на куче: вътрешни и външни паразити

Според PDSA за паразитите сред най-честите паразити при кучетата са бълхите, глистите, кърлежите, акарите и въшките. Чревните глисти живеят в червата и според същия източник обикновено не причиняват тежко заболяване при възрастни кучета, но могат да доведат до отслабване, повръщане и диария. Европейската организация на ветеринарни паразитолози ESCCAP в своето ръководство за контрол на глистите отделя три ключови групи заради тежестта им, риска за хората или разпространението им в Европа: кръглите глисти (аскариди), тениите от род Echinococcus и сърдечните глисти.

  • Кръгли глисти (Toxocara): най-честите при кученцата, могат да заразят и хора.
  • Тении: сегментите им приличат на оризови зрънца в изпражненията.
  • Анкилостоми: малки кръвосмучещи глисти, опасни за новородени кученца.
  • Белодробен глист (Angiostrongylus vasorum): кучето го хваща от охлюви.
  • Сърдечен глист (Dirofilaria): пренася се от комари.
  • Външни паразити: бълхи, кърлежи, акари и въшки по кожата и козината.

Външните паразити имат отделни статии: прочетете бълхите при кучето и кърлежа при кучето, където са описани симптомите и профилактиката. Тук е важна връзката между двете групи. PDSA за глистите посочва, че кучетата най-често се заразяват с тения, като изядат бълха при ближене на козината, затова контролът на бълхите е важна част от предпазването. Merck Veterinary Manual стига дотам, че нарича контрола на бълхите критичната превантивна стъпка дори за кучета, които живеят само вкъщи.

Куче души паднали листа в квартална градинка по време на разходка

Как кучето се заразява с глисти

Кученцата често се раждат с глисти. PDSA посочва, че много кученца получават кръгли глисти още в утробата или чрез млякото на майката, а Cornell за анкилостомите уточнява, че кученцата често се заразяват с тях при сучене. Възрастните кучета според PDSA хващат кръгли глисти, когато ядат пръст, изпражнения, сурово месо или трупове на животни или ближат замърсени предмети. Яйцата на кръглите глисти излизат с изпражненията и след няколко седмици стават заразни, така че паркът, дворът и пясъкът са източник на зараза.

Белодробният глист идва по друг път. PDSA за белодробния глист пише, че кучетата се заразяват, като изядат заразени голи охлюви или охлюви, което често става случайно, докато ядат трева или пият вода навън. Сърдечният глист пък не се предава чрез изпражнения, а с ухапване от комар. Затова при обезпаразитяването ветеринарят мисли не само за червата, а за целия начин на живот на кучето.

Признаци на глисти при куче

Глистите често не се виждат. Cornell за кръглите глисти посочва, че кучета на всяка възраст могат да имат кръгли глисти и някои нямат никакви симптоми, а при кученцата клиничните признаци са по-вероятни. Merck за чревните паразити описва при кученцата диария, слаб растеж или подут, издут корем, а глисти могат да излязат с изпражненията или повръщаното. Заразените млади животни често имат матова козина и „шкембесто“ коремче. При тения PDSA посочва сегменти като оризови зрънца в изпражненията.

Липсата на симптоми не означава липса на глисти. Затова насоките залагат на редовно обезпаразитяване или редовно изследване на изпражненията, а не само на лечение, когато видите глист.

График за обезпаразитяване по възраст

Схемите се различават според държавата и продукта, затова по-долу са ориентирите на ветеринарните източници, а не готова рецепта. Точният график, продуктът и количеството според теглото се определят от ветеринаря. ESCCAP подчертава, че обезпаразитяването винаги трябва да става по съвет на ветеринарен специалист.

Кученца и майката

Европейските насоки на ESCCAP посочват, че кученцата се третират с подходящ препарат от 14-дневна възраст, после през две седмици до две седмици след отбиването, а според риска от заразяване и веднъж месечно до шестмесечна възраст. Cornell дава подобна американска схема: от две седмици, през две седмици до около осем седмици, а после ежемесечно. Британската PDSA като общо правило посочва първо третиране около триседмична възраст и повторение на всеки две-три седмици до 16 седмици, но съветва това да се провери с ветеринаря, защото всеки продукт има своя честота. Кърмещата майка според ESCCAP се третира заедно с първото третиране на кученцата, защото по това време често носи активна инвазия.

Възрастни кучета

За възрастните кучета ESCCAP препоръчва индивидуална оценка на риска за всяко животно. Ако рискът не е известен или заразяване не може да се изключи с изследвания, общата препоръка е третиране поне четири пъти годишно, а проучванията показват, че 1–3 обезпаразитявания годишно не дават достатъчна защита. Ежемесечно третиране се препоръчва в рискови ситуации, например когато кучето живее с малки деца и често е изложено на зараза. PDSA дава сходен британски ориентир: на всеки един до три месеца обикновено е достатъчно, а при куче, което рови в отпадъци или ловува, може да се наложи по-често.

14 дни
първо третиране на кученцата по ESCCAP
поне 4 пъти
годишно, ако рискът не е известен (ESCCAP)

Ветеринарят преценява риска по няколко въпроса. Колкото повече отговори са „да“, толкова по-гъст обикновено е графикът, а схемата на ESCCAP варира от третиране срещу чревни глисти един-два пъти годишно до ежемесечно третиране срещу тении при кучета с висок риск.

  1. Има ли кучето свободен достъп навън и контакт с други кучета?
  2. Ловува ли, рови ли в отпадъци или яде ли изпражнения?
  3. Храни ли се със сурово месо или карантии?
  4. Яде ли трева, охлюви или пие ли от локви?
  5. Живеят ли в дома малки деца или хора с отслабен имунитет?
  6. Пътува ли кучето или е внесено от друга държава?
Лабрадор седи до кошче за кучешки отпадъци в парка

Изследване на изпражненията като алтернатива

Обезпаразитяването не е единственият вариант. Според ESCCAP редовното изследване на изпражненията за чревни глисти и белодробен глист може да е алтернатива на стандартната схема, ако се прави със същата честота и при положителен резултат се лекува. При тениите обаче надеждността на изследването на изпражненията е ниска, затова препоръката е срещу тениите да се третира поне четири пъти годишно. Cornell посочва, че кръглите глисти се откриват, като под микроскоп се търсят яйцата им в проба от изпражненията. Ако искате да избегнете ненужни хапчета, попитайте ветеринаря дали изследване е подходящо за вашето куче.

Външни паразити и сърдечен глист

Бълхите и кърлежите се контролират с отделни продукти или с комбинирани, а PDSA изброява таблетки, „спот-он“ капки и каишки и посочва, че режимът трябва да е съобразен с начина на живот на кучето и с мястото, където живеете. Сърдечният глист е отделна тема за Южна Европа. ESCCAP пише, че той е ендемичен в много страни от Южна и Югоизточна Европа, а в повечето ендемични райони сезонът на предаване е от април до октомври в зависимост от климата. В такива райони насоките препоръчват ежемесечна профилактика или дълготрайна инжекция през сезона на комарите. Дали това важи за вашия район, ще каже ветеринарят.

Хигиена у дома: деца и сурово месо

Някои глисти минават и на хора. PDSA посочва, че малките деца са най-изложени, особено ако семейното куче не се обезпаразитява редовно, а Cornell обяснява, че децата по-често слагат предмети в устата си, докато играят навън. Merck съветва добра хигиена, като бързо почистване на изпражненията и миене на ръцете. ESCCAP добавя, че кучетата не трябва да получават кланични отпадъци или сурово месо, а само готова храна или месо, затоплено за 10 минути до вътрешна температура 65°C или замразено за една седмица при -17 до -20°C.

  • Събирайте изпражненията на кучето веднага, на разходка и в двора.
  • Мийте ръцете си след игра с кучето и преди хранене.
  • Не пускайте децата да играят там, където кучета ходят по нужда.
  • Пазете кучето от гризачи, мърша и изпражнения на други животни.

Ако тепърва приучвате кученцето към навън, ще ви помогне и ръководството тоалетна за кученце — редовните разходки улесняват и събирането на изпражненията. Изберете продукта с ветеринар: PDSA посочва, че рецептурните препарати са много по-надеждни от продаваните без рецепта, а домашните средства много трудно ще подействат.

Кученце седи на прегледна маса във ветеринарен кабинет

Кога веднага при ветеринар

Белодробният глист е най-опасен. PDSA описва, че той обикаля цялото тяло и причинява затруднено дишане, проблеми с кръвосъсирването, гърчове и дори смърт, и съветва веднага да се свържете с ветеринар при такива симптоми. При новородените кученца Merck посочва анемията като характерен и често фатален признак на анкилостомите, а Cornell предупреждава, че в редки случаи тежката инвазия запушва червата, което може да е смъртоносно. Слабост, отпадналост, подут корем или повтарящо се повръщане при кученце са повод за преглед веднага. PDSA съветва да се свържете с ветеринаря и ако кучето изглежда болно или има диария след таблетка против глисти. Повече за диарията вижте в статията диария при куче, а графика на прегледите можете да обсъдите при ваксините за кученцето.

Често задавани въпроси

Колко често се обезпаразитява възрастно куче?
Зависи от риска. ESCCAP препоръчва индивидуална оценка, а ако рискът не е известен — поне четири пъти годишно, защото 1–3 третирания годишно не дават достатъчна защита. При малки деца в дома или куче, което ловува и рови, ветеринарят може да предложи ежемесечна схема.
Кога започва обезпаразитяването на кученце?
Според насоките на ESCCAP кученцата се третират за първи път на 14 дни, после през две седмици до две седмици след отбиването, а при риск и ежемесечно до шест месеца. Продуктът и количеството според теглото избира ветеринарят.
Трябва ли да обезпаразитявам куче, което живее само вкъщи?
Да. Merck посочва, че дори затворените кучета могат да хванат тения чрез бълхи, затова контролът на бълхите е важен и за тях. Честотата може да е различна от тази при куче, което живее навън — ветеринарят ще я прецени според това дали кучето излиза, яде ли трева и има ли контакт с други кучета.
Може ли изследване на изпражненията да замени хапчетата?
Понякога. ESCCAP приема редовното изследване на изпражненията като алтернатива при чревните глисти, ако се прави със същата честота и се лекува при положителен резултат. При тениите изследването е по-малко надеждно, затова ветеринарят може да препоръча третиране.
Само за ориентир: не давайте лекарства и не лекувайте без ветеринар. При спешни признаци — веднага при ветеринар.

Свързани статии

Използвани източници

  1. 1.ESCCAP Guideline 01 — Worm Control in Dogs and Cats (7th edition, June 2025)
  2. 2.Merck Veterinary Manual (Dog Owners) — Gastrointestinal Parasites of Dogs
  3. 3.PDSA — Worms in dogs
  4. 4.PDSA — Parasites in dogs
  5. 5.PDSA — Lungworm in dogs
  6. 6.Cornell Riney Canine Health Center — Roundworms
  7. 7.Cornell Riney Canine Health Center — Hookworms in dogs

Бюлетин

Хареса ви тази статия?

Получавайте нови статии директно във вашата поща. Без спам, никога.

М

Автор

Мартин Иванов

Основател на DogHub

„Мартин Иванов“ е псевдонимът, под който пиша като основател на DogHub. Създадох сайта, защото ми липсваше място за четене за кучета без хайп и фалшиви обещания. Почти 2 години живях с лабрадор и имам и други животни у дома. Не съм ветеринар. Статиите се подготвят с помощта на изкуствен интелект; всяко твърдение се проверява спрямо посочен източник, а аз ги преглеждам преди публикуване. За здравето на кучето ви винаги решава ветеринар.

Виж всички публикации →