Чихуахуа

Чихуахуата е най-малката порода куче в света, но с най-голямата самоувереност. Тези мъничета с тегло 1.5–3 кг са убедени, че са размера на немска овчарка — и се държат съответно. Чихуахуата е изключително привързана към един човек — тя е „куче на един стопанин". Породата е интелигентна, бдителна и може да бъде доста ревнива. Тя е отличен компаньон за самотно живеещи хора и възрастни. Важно: чихуахуата НЕ е подходяща за семейства с малки деца — тя е крехка и може лесно да бъде наранена. Също така породата е склонна към „синдром на малкото куче" — ако не е правилно възпитана, може да стане агресивна и трудна за контрол.

Чихуахуата носи името си от мексиканския щат Чиуауа, където американски пътешественици я откриват в средата на 19 век. Но корените на породата са много по-стари. Смята се, че чихуахуата произлиза от техичи — малко безшумно куче, отглеждано от тултеките в Мексико още преди 1000 години. Ацтеките вярвали, че тези кучета водят душите на починалите през подземния свят. Съвременната чихуахуа е развита в САЩ и Мексико през 19 век. Съществуват два типа: с ябълкообразна глава (по-популярният) и с елинообразна глава. Призната от AKC през 1904 г. Днес е в топ 30 по популярност, но с изключително лоялна фен база.

Чихуахуата се нуждае от 20–30 минути лека разходка и игра дневно. Породата е активна, но нуждите й от движение се задоволяват лесно поради малкия размер. Козината зависи от типа: късокосместата изисква минимална грижа, дългокосместата — четкане 2–3 пъти седмично. И двата типа линеят сезонно. Хранене: 2–3 малки хранения дневно с храна за миниатюрни породи. Порциите са мънички — 30–50 г суха храна дневно. Хипогликемията е реален риск, особено при кученца — те трябва да ядат по-често. Здравословни рискове: луксация на пателата, хидроцефалия (при кученца с непълно затворен фонтанел), хипогликемия, колапс на трахеята и зъбни проблеми (малката уста = пренаселени зъби). Зъбите изискват ежедневна грижа. Породата е чувствителна към студ — дрехите през зимата не са каприз.