Дакел

Дакелът е малка порода с уникално удължено тяло и къси крака, създадена за лов в тесни язовини. Зад забавната му форма се крие смело, упорито и изненадващо атлетично куче. Дакелите имат силна личност — те са независими, упорити и често „решават сами" какво да правят. Породата е лоялна към семейството, но може да бъде резервирана към непознати. Те са отлични „аларматори" с изненадващо дълбок лай за размера си. Съществуват три типа козина (гладка, дългокосместа и грубокосместа) и два размера (стандартен и миниатюрен). Всички споделят един и същ смел и независим характер. Породата е подходяща за апартаменти и семейства с по-големи деца.

Дакелът произхожда от Германия, където е развит преди повече от 300 години за лов на язовци (Dachs = язовец, Hund = куче). Удълженото тяло и късите крака позволяват на кучето да влиза в язовините и да гони плячката навън. Гладкокосместият дакел е най-старият вариант, развит от кръстоска между бракхунд и пинчер. Дългокосместият е добавен чрез кръстосване със спаниел, а грубокосместият — с териер. Породата е изключително популярна в Германия, където е неофициален символ на страната. Призната от AKC през 1885 г. Днес е в топ 12 по популярност в САЩ и сред най-обичаните породи в Европа.

Дакелът изисква 30–60 минути умерено движение дневно — разходки и игра. Избягвайте скачане и изкачване на стълби — удълженият гръбнак е уязвим. Грижата за козината зависи от типа: гладкокосместият изисква минимална поддръжка, дългокосместият — четкане 3–4 пъти седмично, грубокосместият — тримиране на всеки 2–3 месеца. Хранене: 2 хранения дневно. Дакелите са МНОГО склонни към затлъстяване, а излишното тегло е катастрофално за гръбнака им. Стриктен контрол на порциите е абсолютно критичен. Здравословни рискове: IVDD (болест на междупрешленните дискове) — най-сериозният проблем, засягащ до 25% от дакелите. Може да причини парализа. Затлъстяването увеличава риска драстично. Други проблеми: диабет, епилепсия и прогресивна атрофия на ретината.