Самоед

Самоедът е „усмихнатото куче" — характерните му повдигнати ъгли на устата създават постоянна усмивка, която отразява весeлия му характер. Тази бяла, пухкава порода е едновременно красива и функционална. Самоедите са приятелски настроени към всички — хора, деца, други кучета и дори непознати. Те НЕ са добри пазачи именно поради дружелюбието си. Породата е социална, енергична и „говорлива" — самоедите издават уникални звуци, наподобяващи пеене. Самоедът е подходящ за активни семейства, които обичат разходки при всякакво време. Козината му е хипоалергенна — не предизвиква алергии.

Самоедът носи името си от самоедските народи (ненци) в Сибир, които отглеждат тези кучета повече от 3000 години. Самоедите живеели в тясна връзка с хората — спели в юртите за топлина, пасли северни елени, теглили шейни и пазели от хищници. През 19 и началото на 20 век самоеди придружават полярни експедиции към Антарктика и Арктика. Кучетата на Фритьоф Нансен и Руалд Амундсен са сред предците на днешните самоеди в Европа. Първите самоеди в Англия са внесени от Ернст Килбърн-Скот през 1889 г. Призната от AKC през 1906 г.

Самоедът изисква 60–90 минути активно движение дневно — разходки, бягане, каникрос или игра в снега. Козината е МАСИВНА грижа — двуслойна, изключително гъста и бяла. Четкане — минимум 3–4 пъти седмично, ежедневно при линеене. Козината може да се преде и плете — тя е по-топла от овча вълна. Хранене: 2 хранения дневно с висококачествена храна за средни до големи породи. Самоедите имат ефективен метаболизъм. Здравословни рискове: дисплазия на тазобедрената става, прогресивна атрофия на ретината, диабет (по-чест при самоеди), хипотиреоидизъм и самоедска наследствена гломерулопатия (бъбречно заболяване). Генетичните тестове са препоръчителни.