Сибирско Хъски

Сибирското хъски е порода, създадена за издръжливост в екстремни условия. Тези кучета могат да тичат часове наред при температури от -50°C, теглейки шейни на огромни разстояния. Красивите им сини или разноцветни очи и вълчоподобната им външност ги правят едни от най-фотогеничните породи. Хъскито е изключително енергично, независимо и социално куче. То обича компанията на хора и други кучета, но има силен ловен инстинкт към малки животни. Породата е известна с „говоренето" си — хъскитата рядко лаят, но вият, скимтят и издават уникални звуци. Важно предупреждение: хъскито НЕ е подходящо за начинаещи стопани или за хора с нисък ниво на активност. Тази порода изисква огромно количество движение и умствена стимулация — без тях става разрушителна.

Породата е развита от чукчите — коренно население на Сибир — преди повече от 3000 години. Чукчите използвали тези кучета за теглене на шейни, лов и като компаньони за децата си в суровите арктически условия. През 1925 г. хъскитата стават световно известни заради „Серумния бяг" — спасителна мисия, при която екипи от кучета пренасят противодифтериен серум на 1085 км през ледена буря до град Ном, Аляска. Водачът Балто става национален герой и днес има статуя в Сентрал Парк, Ню Йорк. Породата е призната от AKC през 1930 г. Днес хъскитата са популярни в целия свят, макар че суровият им характер и нужда от движение правят отглеждането им предизвикателство.

Хъскито изисква МИНИМУМ 2 часа интензивно движение дневно — бягане, колоездене (с куче на каишка), скутер или каникрос. Обикновените разходки не са достатъчни за тази порода. Козината е изключително гъста и двуслойна — линее масивно два пъти годишно (т.нар. „хъски снежна буря"). Четкане — ежедневно при линеене, 3 пъти седмично иначе. Никога не бръснете хъски — козината му регулира температурата и в двете посоки. Хранене: 2 хранения дневно, висококачествена храна за активни породи. Хъскитата ядат изненадващо малко за размера си — метаболизмът им е пригоден за ефективност. Здравословни рискове: очни проблеми (катаракта, прогресивна атрофия на ретината), дисплазия на тазобедрената става (по-рядка от другите големи породи), автоимунни заболявания и цинков дефицит. Очните прегледи са задължителни ежегодно.