Каракачанска Овчарка

Каракачанската овчарка е БЪЛГАРСКА национална порода — едно от малкото кучета, произхождащи от нашата земя. Тя е мощен, независим и безстрашен пастирски страж, създаден да защитава стада от вълци и мечки в Балканските планини. Каракачанката е дълбоко лоялна към стопанина и стадото си, но е МНОГО резервирана и подозрителна към непознати. Това не е куче за начинаещи — тя изисква опитен стопанин, който разбира независимия характер на пастирските породи. Породата е подходяща за стопани с голям двор или ферма. Тя НЕ е подходяща за апартамент. При правилно отглеждане каракачанката е невероятно предан и надежден пазач.

Каракачанската овчарка носи името си от каракачаните — номадски пастири, обитавали Балканите в продължение на хилядолетия. Тези овчари разчитали изцяло на кучетата си за защита на стадата от вълци, мечки и крадци. Породата е развивана чрез естествен подбор повече от 3000 години — оцеляват само най-силните и най-смелите кучета. Това е една от малкото породи, оформени от природата, а не от човека. През 20 век с модернизацията на България породата почти изчезва. През 2005 г. е стартирана програма за съхранение с подкрепата на БАН. Днес каракачанската овчарка е призната от FCI като българска национална порода.

Каракачанската овчарка се нуждае от ГОЛЯМО пространство — голям двор или ферма. Ежедневни разходки от 60–90 минути са минимум, но породата е най-щастлива с територия за патрулиране. Козината е дълга и гъста — четкане 2–3 пъти седмично, ежедневно при линеене. Адаптирана за екстремни условия. Хранене: 2 хранения дневно с храна за големи работни породи. Не е склонна към затлъстяване. Здравословни рискове: като цяло здрава порода благодарение на естествения подбор. Възможни са дисплазия на тазобедрената става и подуване на стомаха. Продължителността на живот е 12–14 години — впечатляващо за куче от този размер. ВАЖНО: Социализацията от ранна възраст е КРИТИЧНА.